Момиче ловец на раци в Норвегия: морска болест, работа в морето и борба с диагнозата

„Бях готова да взема лодка и да се прибера сама“

Днес наш гост е Лина – ловец на раци, която работи в норвежкия флот. В това интервю тя ще разкаже за живота си в морето, как се е справяла с морската болест и какви изпитания са съпътствали пътя ѝ към професията.

— Лина, разкажи малко за себе си. Откъде си и как попадна в тази сфера?

Аз съм от Молдова и попаднах на кораб за раци съвсем случайно. Всичко започна с шега, когато капитанът предложи да вземат съпругите на рейс. Не го взехме насериозно, но след няколко месеца ми изпратиха билети – тогава разбрах, че всичко е реално. Беше страшно, защото нямах никакъв опит, но желанието да опитам надделя.

— Имаше ли морска болест? Как се справяше с нея?

Да, морска болест имах винаги. Дори при хубаво време ми ставаше лошо. На кораба няма отстъпки – ако се чувстваш зле, никой няма да ти каже: „Иди си почини“. Най-много, ако съвсем не си в състояние да работиш, можеш да отидеш в карантина за един ден, но този ден не се заплаща. Хапчетата не ми помагаха, само влошаваха състоянието ми – от тях много ми се спеше. В крайна сметка просто търпях.

— Спомена, че имаш рядко заболяване. Пречи ли ти да работиш в морето?

Имам множествена склероза – това е автоимунно заболяване, което разрушава нервната система. Сега то не е толкова рядко и напоследък младите все по-често се сблъскват с тази диагноза. Но въпреки това минах медицинската комисия без проблеми. В морето може да се работи, но понякога става много тежко. Имаше моменти, когато краката ми изтръпваха и зрението ми се влошаваше, но нямаше изход – просто продължавах да работя.

— Как мина медицинската ти комисия? Строго ли проверяват кандидатите?

Минах комисията в България. Там дори не питат за хронични болести. Важното е да няма инфекции – ХИВ, туберкулоза. При жените проверяват за бременност, защото в Норвегия бременните моряци може да имат право на социални обезщетения. Самият процес е прост – изследвания, флуорография, преглед и толкова.

— Как успяваше да съчетаваш рейсовете с експерименталното лечение в Италия?

Беше сложен процес. През първите шест месеца летях до Италия на всеки две седмици. После – веднъж на три месеца. Когато си в рейс, никой няма да те пусне просто така. Но успявах да планирам така, че да съм у дома на нужните дати. Вярно, понякога се налагаше да тръгвам по-рано, отколкото ми се искаше.

— Как минава един обикновен работен ден на кораба?

Работи се на вахти: 8 часа работа, 4 часа почивка. Понякога 8 часа без прекъсване, после 8 часа почивка. Няма възможност просто да си вземеш почивен ден – процесът не спира. Работата във фабриката е монотонна – едно и също всеки ден. На палубата е по-тежко физически, но там поне времето лети по-бързо.

— Какви са заплатите на ловците на раци в Норвегия?

Базовата ставка е 266 крони на час. На месец се получават около 80 000 крони (приблизително 7 000 евро). Плюс бонуси за улова. Средно за 45 дни изкарах около 10 000 евро.

— Какви националности работят на корабите?

Много рускоговорящи: от Молдова, Украйна, Русия, Латвия. Официалният език е норвежкият, но в работата по-често се използва английски. Руският е разпространен, защото повечето моряци са от страните от ОНД.

— Трудно ли е за жена да работи в такава мъжка професия?

В Норвегия няма дискриминация – заплатите са еднакви. На палубата е по-тежко физически, но там работиш в движение и времето минава по-бързо. Във фабриката седиш в едно положение и гърбът се схваща. Всяко място си има своите трудности. Жените на корабите не са много, но към тях се отнасят нормално.

— Вярно ли е, че корабособствениците обичат да наемат чужденци?

Да, защото чужденците работят по-усърдно от местните. Норвежците са по-малко мотивирани, а хората от ОНД са готови да се трудят.

— Как стоят нещата с интернета по време на рейс?

На нашия кораб имаше Starlink – интернетът беше добър, но капитанът блокира TikTok, YouTube и други сайтове, за да не се хаби трафик. Ние обаче намирахме начин да заобиколим забраната. Може да се звъни, но връзката в каютите е слаба.

— Как стоят нещата с храната?

Хранят те три пъти на ден, всичко е безплатно. Ако си пропуснал обяда – можеш да вземеш храна от хладилника. Има зеленчуци, месо, риба, кисело мляко. Преди рейса можеш да си купиш нещо допълнително.

— Какви съвети можеш да дадеш на новаците?

Най-важното е да не се отказваш. Да изпращаш автобиографии, да опитваш в различни компании. Без опит е трудно да попаднеш в добър екипаж, но е възможно. Трябва да разбираш, че това е физически тежка работа, и да си готов за това.

— Какво би казала на хората, които се страхуват да започнат работа в морето?

Струва си да опиташ. Най-важното е желанието. Аз попаднах на кораба случайно и сега това е огромна част от живота ми. Отначало беше страшно, но после свикваш, а трудностите се забравят. Важното е да вървиш докрай и да не се страхуваш.