Northeastern — третият кораб за раци, на който е работил Ренат Бесолов

С времето екипажът стана като едно голямо семейство. Текучество във флота има винаги — днес един, утре друг — но именно на „Northeastern“ се създаде атмосферата на истински екип: общи шеги, поздравления за празниците, дори когато си у дома. Свързва ни не само морето, но и брегът: общуваме и си ходим на гости. Това не е работа, при която изкарваш пари и забравяш хората — тук колегите стават част от живота ти.

В този екипаж влязох вече не като най-младия — с три години опит във флота за раци, и затова по-уверено. Въпреки сработения екипаж момчетата се вслушваха в мен, питаха как сме правили едно или друго на други кораби, как е по-добре. Добро отношение, което ми харесваше.

Според спомените на Ренат екипажът на шега наричал „Northeastern“ „брат“ на легендарния „Northwestern“ от шоуто „Смъртоносен улов“ (Discovery). Самият риболов на снежен рак в тези ширини на Баренцово море по-късно наистина привлича създателите на шоуто: в Норвегия идва Сиг Хансен, капитанът на „Northwestern“. По думите на Ренат интересът стигнал и до техния кораб, но капитанът отказал да участва в снимките.

Много от моите кадри от онези рейсове попаднаха във вестници, списания и интервюта — и така за норвежкия риболов на раци научиха много хора. Професионална камера нямах, снимах с телефона; в студа той се изтощаваше почти мигновено, но тези кадри предават целия колорит на работата на ловеца на раци.

Капитаните бяха добри и разрешаваха да се снимаме. Когато срещнехме голям айсберг, капитанът се приближаваше и ние го разглеждахме. По големите айсберги се виждат следи от живот — мечки, тюлени, морски котки. Пътуване до тези ширини с атомен ледоразбивач струва около 30 хиляди долара за две седмици; работейки като ловец на раци, попадаш тук безплатно — и на всичкото отгоре печелиш, получаваш куп впечатления и приятели от цял свят.

Полярни мечки виждахме много често — на хиляди километри от най-близките континенти, в средата на Баренцово море, те се придвижват направо по ледовете. Отначало изглежда, че звярът безпомощно дрейфува на ледения къс насред морето, но всъщност това е естественият му ареал.

Понякога работиш — а след години гледаш снимките и си мислиш: боже, как се е случвало всичко това. Докато работиш, усещането за опасност се притъпява: просто излизаш на вахта и правиш рутинни действия. И едва когато слезеш на брега, разбираш колко сурови са тези условия — студът понякога достигаше минус 30. Интересно място да изпиташ себе си; но, колкото и да е учудващо, при нас никой никога не боледуваше.

На палубата на кораб за раци трябва да се обличаш леко: движиш се активно и бързо се потиш. Облечеш ли се топло — ще ти е трудно да се движиш, а и тялото ще спре да диша. Затова се обличаме така, че когато излизаме на палубата, да ни е леко студено — в движение се стопляш. Не винаги успяваш да се преоблечеш, налага се да изтърпиш до края на смяната. Понякога подгизваш буквално до бельото — като на тази снимка.

Понякога попадат интересни морски обитатели. Разказват се истории, че в Баренцово море има немалко потънали военни кораби — тук са се водили битки от Втората световна война и от дъното понякога изваждат нещо необичайно. От обикновените, освен раците, се среща тигровата вълча риба — тя ловува раци и влиза направо в капаните.

Снежният рак (Chionoecetes opilio) е основният улов на „Northeastern“. Той се вади от дъното с капани на дълбочини около 300 метра, обработва се и се замразява направо на борда: готовата продукция отива на пазара на морски дарове.

Извадените раци се сортират направо на палубата: търговските екземпляри се отделят и се подготвят за варене и замразяване. Работата върви бързо — живият рак трябва да попадне в преработка без забавяне.

В квадратите, където ловим снежен рак, много рядко попада кралски. Той се среща в същите ширини откъм Русия, по-близо до Нова Земя; в Норвегия пък такива екземпляри в открито море са голяма рядкост. Норвежкият кралски рак обитава крайбрежната зона и обикновено се лови от маломерния флот.

Когато дойдат ледове или капаните се изгубят, ние ги тралим по дъното с такава „котка“. Работата е опасна: котката има остри краища и при голямо опъване може да се държи непредсказуемо и да отхвръкне към всяка точка на палубата. Травми от това момчетата са имали немалко, затова такива операции се поверяват само на опитни екипажи.

Когато работиш на кораб за раци — или изпращаш CV до такъв — възлите трябва да ги знаеш предварително, научени още у дома: всеки ден на палубата връзваш и съединяваш въжета от различни типове. С времето цялата тази технология легна в основния курс на BFISHERMAN — така че, изпращайки CV, вече да не си новак, а да разбираш работата и възлите. Правиш го с голи ръце в студа, с ръкавици е почти невъзможно; кожата на ръцете се изтрива, но си заслужава.

Преди вдигането и поставянето на капаните палубата се подготвя: разполагат се линиите, проверяват се въжетата и закрепванията. От реда на палубата пряко зависят скоростта и безопасността на цялата вахта.

Преди всяко излизане капитанът събира всички на общо събрание: ротациите на норвежките кораби за раци са на всеки четири седмици, някой се прибира у дома, идва някой нов и всички трябва да бъдат въведени в курс на нещата. Новаците задължително се инструктират по безопасност — показват им пожарните хидранти, спасителното оборудване. Запознанството отнема около час, след това старши помощник-капитанът развежда новите момчета из самия кораб.

Тук се виждат първите подопечни на Ренат Бесолов: работехме като сплотен екип. Още тогава Ренат беше началник на палубата и в негово подчинение имаше петима души — впоследствие десет.

С времето Ренат имаше десет души в подчинение — на тази снимка са осем. В плътните ледове отвъд Полярния кръг работата ставаше тежка: капаните трудно се намират и няколко седмици корабът стоя в дрейф, чакайки вятър, който да избута ледовете. Капаните не могат да се вдигат направо сред ледовете — те се смачкват, защото са направени от тънки метални тръби, обтегнати с мрежа.

Понякога Баренцово море посреща сурово — на тази снимка термометърът показваше минус 20, трябваше да се обличаме много топло. Основният език на общуване на норвежките кораби за раци е руският: има много чужденци от страните от ОНД — Молдова, Украйна, Русия, Беларус, Казахстан. Норвежците уважават чужденците: те не искат да си ходят у дома всеки месец и работят много и дълго. По закон 50% от екипажа трябва да са местни (норвежци или чужденци с местна регистрация), а другата половина — от която и да е страна.

Екипажите са различни. На „Polaris“, например, всеки стоеше на своята позиция без никакви ротации. Като станах началник на палубата на „Northeastern“, винаги бях за това всички да бъдат обучени и хората да се сменят всеки час — приблизително толкова трае една линия. Който е вадил капани час, сега може да седне и да пълни стръв в кутиите, да си почине; който е тичал и е подреждал капаните — да се заеме с друго. Така при нас се оформиха пет основни позиции на палубата: всеки знаеше какво да прави и работата вървеше равномерно, един след друг.

Новаци идват при нас често и се отнасяме добре с тях. На всички е изгодно новакът по-бързо да усвои всички процеси и работата да тръгне като по конвейер: не обучиш ли човека — целия рейс отчасти ще работиш вместо него. А ако функцията е покрита — всеки прави своето и не се налага постоянно да се действа в заобиколка.

В ледови условия често стоях на щурвала. Като старши на смяната координирах работата и предупреждавах момчетата да не излизат напразно на палубата, затова през повечето време бях на мостика и поддържах връзката между капитана и екипажа. Когато капитанът трябваше да отсъства, той ме молеше да постоя на руля. Веднъж отсъства дълго — и готвачът донесе пица направо на мостика. Беше много приятно.

Както на „Hunter“, и на „Northeastern“ имах допълнителна роля при извънредни ситуации — корабен пожарникар. Ученията се провеждаха редовно: проверка на екипировката, отработване на действията, контрол на оборудването.

Веднъж до нас бункероваше норвежки военен кораб; на палубата стояха моряци и обсъждаха нещо. Работех до своя борд, приближих се, разгледах кораба им и попитах дали мога да се снимам. Отговориха ми: да, разбира се, няма проблем — и дори се отдръпнаха встрани, за да не попадат в кадър. Представете си подобно нещо в друга страна — щеше да е събитие. А тук всичко мина леко и просто.

Между сезоните компанията ни вика да подготвим капаните и всички съоръжения: да оборудваме кораба, да преберем и ремонтираме въжетата, напълно да се подготвим за риболова. Интересното е, че на брега плащат не на денонощие, а на час, и обикновено работим по 12 часа без почивни дни. В Норвегия съботата се плаща с коефициент 1,5, а неделята — двойно: само за една неделя можеш да изкараш 500 евро — преди това беше средната месечна заплата в Молдова.

За месец брегови ремонт по 12 часа без почивни дни се събираха около 10 000 евро, преизчислено от крони. Като началник на палубата отговарях на брега нищо да не се забрави: не стигнат ли в морето капани, шамандури или въжета — това вече с нищо не се компенсира. Сметката върви в хиляди: едни броят кутиите, други капаните, трети мерят въжетата, някой докарва чували с мотокар — и всичко това трябва да се държи под контрол, като постоянно се преброява.

Винаги взимах конец и няколко игли: нещата имат свойството да се късат, а така гащеризонът може да се закърпи. Норвежците, както и много европейци, скъсаната дреха просто я изхвърлят и си купуват нова — с шиене се занимава шивачка, а самите те най-често не умеят да боравят с игла. А при нас, чужденците, конецът и иглата винаги са под ръка: скъсал се крачол — зашиваш и продължаваш да работиш.

Понякога засядахме в ледовете така, че нямаше накъде да продължим, и трябваше да чакаме друг кораб да помогне да се разбие ледът наоколо. Капитанът спокойно ни пускаше на леда — да направим снимки и видео — но наблюдателите винаги оставаха по периметъра на палубата и следяха за полярни мечки: все пак са хищници и това е опасно.

На снимката — около 240 килограма готов рак. В трюма по някаква причина започна да избива дизел и попадна върху кашоните. Самият рак не го попи — опаковката е многослойна — но в готовата продукция това вече не може да влезе и партидата отиде за брак. Така заради дреболия целият екипаж губи пари. Раците, разбира се, не ги изхвърлихме: част изядохме, някой взе кашон у дома — той е напълно хубав, просто търговският му вид вече не е същият, а преопаковането не е разрешено.